4.05.2007 г., 9:21 ч.

Анна Ирен 

  Поезия
626 0 5
                                    Анна Ирен, ти вярваш,
                                    че има задгробен живот?!
                                   
                                    Късно е
                                    да те връщам в нашата вяра!

                                    След колко години -
                                    най-много след три или четири -
                                    ти и с втория крак
                                    ще прекрачиш през прага му.

                                   
                                    Анна Ирен, а така ми е жал
                                    за твойте деца неродени!
                                    За неспокойната, радостна плът,
                                    с молитви и пост укротявана!

                                   
                                    Анна Ирен -
                                    талантливата, храбрата!
                                    От какво се уплаши -
                                    от пламтящите клади ли,
                                    на които ще страдаме ние,
                                    безбожните?

                                   
                                    Ах, неверни приятели!
                                    Как така те оставиха
                                    да те грабне в ръцете си
                                    лепкави църквата

                                    и да служиш на Бога -
                                    ти, която така добре
                                    би могла да служиш на хората!

                                   
                                    Анна Ирен -
                                    твърдо вярвай,
                                    че има задгробен живот!
                                    Късно е
                                    да се връщаш в нашата вяра!

                                    След колко години -
                                    най-много след три или четири -
                                    ти и с втория крак
                                    ще прекрачиш през прага му!

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно е, но тя е направила своя избор (преди много години), ако е било доброволно то явно такава е била предопределената и съдба.
    Често ни се налага да приемаме решенията на другите, макар да не ги одобряваме.

    Поздрав и усмивка.
  • Впечатли ме!
    Поздрави, Ангар!
  • Поздрави, Ангар!
    Много хубав стих - събрал един живот...че и повече!
  • Всеки човек е един космос. Едва ли само църквата е причина тя да стане монахиня. Когато човек не може да приеме реалността, се затваря в себе си. Тъжно е това твое стихотворение.
  • Не зная, Фло. Погрешната вяра, вярата в дървени идоли, може да умножи живота ни по нула. Така мисля че се е случило и с Анна Ирен. Преди 30 години взех на автостоп две старици - по искърското дефиле, от Черепишкия манастир за София. Едната през целия път разказваше историята си. Анна Ирен било артистичното й име, преди да се посвети на църквата.
Предложения
: ??:??