4.05.2007 г., 9:21

Анна Ирен

753 0 5
                                    Анна Ирен, ти вярваш,
                                    че има задгробен живот?!
                                   
                                    Късно е
                                    да те връщам в нашата вяра!

                                    След колко години -
                                    най-много след три или четири -
                                    ти и с втория крак
                                    ще прекрачиш през прага му.

                                   
                                    Анна Ирен, а така ми е жал
                                    за твойте деца неродени!
                                    За неспокойната, радостна плът,
                                    с молитви и пост укротявана!

                                   
                                    Анна Ирен -
                                    талантливата, храбрата!
                                    От какво се уплаши -
                                    от пламтящите клади ли,
                                    на които ще страдаме ние,
                                    безбожните?

                                   
                                    Ах, неверни приятели!
                                    Как така те оставиха
                                    да те грабне в ръцете си
                                    лепкави църквата

                                    и да служиш на Бога -
                                    ти, която така добре
                                    би могла да служиш на хората!

                                   
                                    Анна Ирен -
                                    твърдо вярвай,
                                    че има задгробен живот!
                                    Късно е
                                    да се връщаш в нашата вяра!

                                    След колко години -
                                    най-много след три или четири -
                                    ти и с втория крак
                                    ще прекрачиш през прага му!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно е, но тя е направила своя избор (преди много години), ако е било доброволно то явно такава е била предопределената и съдба.
    Често ни се налага да приемаме решенията на другите, макар да не ги одобряваме.

    Поздрав и усмивка.
  • Впечатли ме!
    Поздрави, Ангар!
  • Поздрави, Ангар!
    Много хубав стих - събрал един живот...че и повече!
  • Всеки човек е един космос. Едва ли само църквата е причина тя да стане монахиня. Когато човек не може да приеме реалността, се затваря в себе си. Тъжно е това твое стихотворение.
  • Не зная, Фло. Погрешната вяра, вярата в дървени идоли, може да умножи живота ни по нула. Така мисля че се е случило и с Анна Ирен. Преди 30 години взех на автостоп две старици - по искърското дефиле, от Черепишкия манастир за София. Едната през целия път разказваше историята си. Анна Ирен било артистичното й име, преди да се посвети на църквата.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...