22.07.2012 г., 17:34

Antemortem

777 0 6

Танцуваме посред неясни силуети,
белязани от неразумна страст,
и с всеки следващ кървав пирует
вихрено разтърсва ни екстаз.

Нима, кажи, не е лишен от разум
по скотски подивелият ни свят,
ако самата ти в кръвта си газиш
и смъртта си дириш като опиат?!

Мислено пронизвах те стократно,
а гласът ми тръпнеше издайно.
Да помълчим. Ще бъде сладка
гибелта ти, ако я запазим в тайна.

По нея затанцува ли бръсначът,
избухва кожата - същинска клада.
Покорно сливаш се с душата на палача
и поемате в едно. Към пазвите на Ада.

 



*antemortem - от лат. "предсмъртно, преди смъртта"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...