Танцуваме посред неясни силуети,
белязани от неразумна страст,
и с всеки следващ кървав пирует
вихрено разтърсва ни екстаз.
Нима, кажи, не е лишен от разум
по скотски подивелият ни свят,
ако самата ти в кръвта си газиш
и смъртта си дириш като опиат?!
Мислено пронизвах те стократно,
а гласът ми тръпнеше издайно.
Да помълчим. Ще бъде сладка
гибелта ти, ако я запазим в тайна.
По нея затанцува ли бръсначът,
избухва кожата - същинска клада.
Покорно сливаш се с душата на палача
и поемате в едно. Към пазвите на Ада.
*antemortem - от лат. "предсмъртно, преди смъртта"
© Александър Всички права запазени