Jul 22, 2012, 5:34 PM

Antemortem

  Poetry » Other
783 0 6

Танцуваме посред неясни силуети,
белязани от неразумна страст,
и с всеки следващ кървав пирует
вихрено разтърсва ни екстаз.

Нима, кажи, не е лишен от разум
по скотски подивелият ни свят,
ако самата ти в кръвта си газиш
и смъртта си дириш като опиат?!

Мислено пронизвах те стократно,
а гласът ми тръпнеше издайно.
Да помълчим. Ще бъде сладка
гибелта ти, ако я запазим в тайна.

По нея затанцува ли бръсначът,
избухва кожата - същинска клада.
Покорно сливаш се с душата на палача
и поемате в едно. Към пазвите на Ада.

 



*antemortem - от лат. "предсмъртно, преди смъртта"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....