Антена
Сърцето ми - животрептяща антена,
улавя световните болки и скърби.
То бди денонощно - на стража несменна,
щом някъде стенат, облива се в кърви.
Щом някъде стрелят по малки дечица,
във него самото зли изстрели екват.
Щом нейде над гроб се превива вдовица,
плачът и скръбта ù във него отекват...
Сърцето-антена аз как да опазя,
щом тъй го вълнуват безбройни проблеми?!
Със него обичам и страдам, и мразя...
Товаря го с всичко – във дози големи...
И все ми се струва, най-после горкото
ще гръмне, без нещо да съм променила!
Животът все тъй ще върти колелото...
Сърцето си крехко – да бях пощадила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
