Антена

9.06.2011 г., 11:31 ч.

Поезия » Друга

420 0 2

Сърцето ми - животрептяща антена,

улавя световните болки и скърби.

То бди денонощно - на стража несменна,

щом някъде стенат, облива се в кърви.

Щом някъде стрелят по малки дечица,

във него самото зли изстрели екват.

Щом нейде над гроб се превива вдовица,

плачът и скръбта ù във него отекват...

Сърцето-антена аз как да опазя,

щом тъй го вълнуват безбройни проблеми?!

Със него обичам и страдам, и мразя...

Товаря го с всичко – във дози големи...

И все ми се струва, най-после горкото

ще гръмне, без нещо да съм променила!

Животът все тъй ще върти колелото...

Сърцето си крехко – да бях пощадила!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.