Jun 9, 2011, 11:31 AM

Антена

  Poetry » Other
535 0 2

 

 

Сърцето ми - животрептяща антена,

улавя световните болки и скърби.

То бди денонощно - на стража несменна,

щом някъде стенат, облива се в кърви.

 

Щом някъде стрелят по малки дечица,

във него самото зли изстрели екват.

Щом нейде над гроб се превива вдовица,

плачът и скръбта ù във него отекват...

 

Сърцето-антена аз как да опазя,

щом тъй го вълнуват безбройни проблеми?!

Със него обичам и страдам, и мразя...

Товаря го с всичко – във дози големи...

 

И все ми се струва, най-после горкото

ще гръмне, без нещо да съм променила!

Животът все тъй ще върти колелото...

Сърцето си крехко – да бях пощадила!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...