Jun 9, 2011, 11:31 AM

Антена

  Poetry » Other
528 0 2

 

 

Сърцето ми - животрептяща антена,

улавя световните болки и скърби.

То бди денонощно - на стража несменна,

щом някъде стенат, облива се в кърви.

 

Щом някъде стрелят по малки дечица,

във него самото зли изстрели екват.

Щом нейде над гроб се превива вдовица,

плачът и скръбта ù във него отекват...

 

Сърцето-антена аз как да опазя,

щом тъй го вълнуват безбройни проблеми?!

Със него обичам и страдам, и мразя...

Товаря го с всичко – във дози големи...

 

И все ми се струва, най-после горкото

ще гръмне, без нещо да съм променила!

Животът все тъй ще върти колелото...

Сърцето си крехко – да бях пощадила!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....