19.10.2015 г., 18:08

Антигерой

431 0 0

Антигерой

 

Не съм титан, но някой нов “Титаник”

ще найде в мен грамадата от лед.

Стихии разрушителни, събрани

в сърцето ми, изчакват своя ред.

 

Нов Пушкин в мен Дантеса ще намери -

злодей изтънчен, елегантен, с шик.

Не станах Моцарт, ала Салиери

ще се гордей със своя ученик.

 

Уверен, че лукавият надвива,

в душа съм айсберг, Херострат - по дух,

кормчия ми е завистта ръждива,

за милосърдие съм вечно глух.

 

И философ не съм кат' Фридрих Ницше,

но и с тълпата не се слях. Поне

с това съм горд - на други не приличам

и личност съм, ала посредствен - не!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...