26.11.2009 г., 9:40

Антихрист

596 0 2

Под трясъка на срутени кумири,

над пепелта от идоли и стари богове,

сред крясък на виещи вампири

аз идвам тук да нося нови светове.

 

Пристъпям във руините на свят един объркан,

до дъното достигнал своя си предел;

объркан, смачкан - в нищо си невярващ;

аз идвам тук, за да повярват в мен.

 

Аз идвам тук със вихри урагани;

със ужаса, показващ края на света,

сред малко вяра - много примирение,

аз идвам тук друг - свят да донеса.

 

Но не дошъл съм тук да ви помагам

и мир не нося - меч в ръката си държа;

пътеката подготвям аз за онзи,

когото разпнахте наново пак -

                                                        Христа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валесион Валесион Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...