Антиинфарктно
Когато утрин златокоса
по челото целуне те,
а на вратата
денят причаква те
със сто въпроса,
ти усмихни му се,
потупай го по рамото,
речи му кротко:
„Ден, здравей,
за миг почакай,
не бесней -
кафето аз да си изпия,
да помъдрувам аз над тия
въпроси сложни,
завъртяни,
изплъзващи се
като риби мряни!”
Сетне спокойно си седни,
кафето пий си
и мислИ...
Ах, тая утрин златокоса,
примамва -
свежа, млада, боса!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
