Антилопи
Забравяме какво е да се любим.
Отхвърляме акорда на телата.
Сред джунгла сме. И силите си губим...
А пътят е отцепен. За обратно.
Напред е тъмно. А назад - засади.
Лиани в гъсти мрежи ни обвиват.
Не помним вече, че сме още млади.
Дано поне наистина сме живи!
И бавно се размиваме сред мрака
в отровата на стадната си същност...
... А някъде - скандално неочаквани,
две антилопи жадно се прегръщат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
