23.06.2024 г., 16:36

Антиподи

409 0 0

През зимните пролети и летните есени

когато сезоните сплитат чувства и пръсти,

разглеждаме весели, подреждаме с трепети,

невъзможни възможности на сложности пъстри.

 

И цялото щуране в щурчови скокове,

на бавното бързане към лесната сложност.

Преоткриваме себе си в днешното утре

приютени в разпиляната кратка подробност.

 

От сутрешни вечери и вечерни сутрини

в гъвкавост твърда и с хумор сериозен.

Будно-събудени за лъжливите истини

превръщаме злото в добро и зимата в пролет.

 

Подреденият хаос на разделителни делници

криволичат през странни пътечки от пътя.

Обичащо-мразени в срокове личностни,

горчиво-сладки спомени от живота си пазим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...