Jun 23, 2024, 4:36 PM

Антиподи

  Poetry
413 0 0

През зимните пролети и летните есени

когато сезоните сплитат чувства и пръсти,

разглеждаме весели, подреждаме с трепети,

невъзможни възможности на сложности пъстри.

 

И цялото щуране в щурчови скокове,

на бавното бързане към лесната сложност.

Преоткриваме себе си в днешното утре

приютени в разпиляната кратка подробност.

 

От сутрешни вечери и вечерни сутрини

в гъвкавост твърда и с хумор сериозен.

Будно-събудени за лъжливите истини

превръщаме злото в добро и зимата в пролет.

 

Подреденият хаос на разделителни делници

криволичат през странни пътечки от пътя.

Обичащо-мразени в срокове личностни,

горчиво-сладки спомени от живота си пазим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...