23 июн. 2024 г., 16:36

Антиподи

411 0 0

През зимните пролети и летните есени

когато сезоните сплитат чувства и пръсти,

разглеждаме весели, подреждаме с трепети,

невъзможни възможности на сложности пъстри.

 

И цялото щуране в щурчови скокове,

на бавното бързане към лесната сложност.

Преоткриваме себе си в днешното утре

приютени в разпиляната кратка подробност.

 

От сутрешни вечери и вечерни сутрини

в гъвкавост твърда и с хумор сериозен.

Будно-събудени за лъжливите истини

превръщаме злото в добро и зимата в пролет.

 

Подреденият хаос на разделителни делници

криволичат през странни пътечки от пътя.

Обичащо-мразени в срокове личностни,

горчиво-сладки спомени от живота си пазим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....