Апатия
Апатия ми е в душата...
Без фокус погледът снове...
На октопод със пипалата
от сетивата ми краде...
Привиквам да се примирявам...
Дрогирам лудото сърце
да спра да чувствам и да давам...
Да спра с мечтите за криле...
Във броеница се превръщам
със дни-мъниста... Чат. Чат. Чат...
И само в спомени се връщам
там, дето мълнии трещят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
