19.10.2022 г., 6:54  

Апокалиптика

586 0 1

Аз виждам дим и знам, че някъде гори.

Аз виждам овъглени стволове и трупове на закъснели птици.

Аз знам, че накъде гори и виждам как пожарът идва.

 

Аз виждам дим и пушек.

Пожарните коли летят. А водата - тя никога не стига.

Аз знам, че няма как да спреш пожара - сърцето на Земята е пожар.

И огънят не можеш никога да спреш, не можеш просто.

Приеми го.

 

Летят пожарните коли и вият като за последно.

Отвсякъде стени от дим, и пушек, и чернило.

И вятърът не спира, разгаря тая буря до червено, и виждам как пожарът идва.

 

Да бягам няма смисъл, късно е.

И може би в този Ад е смисълът на нашата Вселена.

Пожарът. Чувам как бумти и стене.

Земята толкова е суха.

А водата - тя никога не стига.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Svetoslav Vasilev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...