19.10.2022 г., 6:54  

Апокалиптика

591 0 1

Аз виждам дим и знам, че някъде гори.

Аз виждам овъглени стволове и трупове на закъснели птици.

Аз знам, че накъде гори и виждам как пожарът идва.

 

Аз виждам дим и пушек.

Пожарните коли летят. А водата - тя никога не стига.

Аз знам, че няма как да спреш пожара - сърцето на Земята е пожар.

И огънят не можеш никога да спреш, не можеш просто.

Приеми го.

 

Летят пожарните коли и вият като за последно.

Отвсякъде стени от дим, и пушек, и чернило.

И вятърът не спира, разгаря тая буря до червено, и виждам как пожарът идва.

 

Да бягам няма смисъл, късно е.

И може би в този Ад е смисълът на нашата Вселена.

Пожарът. Чувам как бумти и стене.

Земята толкова е суха.

А водата - тя никога не стига.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Svetoslav Vasilev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...