Аз виждам дим и знам, че някъде гори.

Аз виждам овъглени стволове и трупове на закъснели птици.

Аз знам, че накъде гори и виждам как пожарът идва.

Аз виждам дим и пушек.

Пожарните коли летят. А водата - тя никога не стига.

Аз знам, че няма как да спреш пожара - сърцето на Земята е пожар.

И огънят не можеш никога да спреш, не можеш просто.

Приеми го.

Летят пожарните коли и вият като за последно.

Отвсякъде стени от дим, и пушек, и чернило.

И вятърът не спира, разгаря тая буря до червено, и виждам как пожарът идва.

Да бягам няма смисъл, късно е.

И може би в този Ад е смисълът на нашата Вселена.

Пожарът. Чувам как бумти и стене.

Земята толкова е суха.

А водата - тя никога не стига.