2.04.2025 г., 8:32

Април

377 1 2

          

          Април

 

Април пристигна с дъждове,

и сякаш страдаше душата.

Април донесе цветове

от сивото на светлината.

 

И облаци над мен кръжат,

вали дъждът, вали, не спира,

дори и птици не летят…

Сърцето само те намира.

 

Април пристигна с дъждове,

но влюбих се, дъждът е спомен

за теб, за двете ти ръце,

за чувствата в света огромен.

 

Април ще ми дари цветя,

април тъй нежно ме обича

и всяка капка от дъжда

на твоите очи прилича.

        Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...