Априлски дъжд
Априлски дъжд
Пак априлски дъжд пътя е нашарил.
В локвите се киснат врабчови крачета.
Щом започне в обич някой да изгаря,
гаснат и звездите, горе, на небето...
Нека да си гаснат! Знаеш, че го мога...
Пътя си не с крачки, а с сърцето меря...
и "Мерси!" ще кажа Дяволу и Богу,
само да те стигна... тебе да намеря...
Нежност ти дарявам, аз, от своя залез...
Нека да изпълни младата ти Пролет!
Стих по теб ще пиша... а целувки -
наниз Феникс ще те сторят и ще има Полет...
Пак априлски дъжд... Май че се разкисвам...
Ти коси разплиташ... Тихо се събличаш...
Искам капка щастие... Много ли пък искам?!
И затуй ми стига ти да ме обичаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
