Арарат

Когато идваш на среща,
забрави ролите в делника;
под капаче тури против уроки леща,
дори кафето от нея не пий –
нека в чашата черно да стене.
Не брой стълбите, стъпките,
не ги слушай, че скърцат.
Отложи временно грижите.
Все едно не си същият.

Когато си вече при мен:
съчки за огрев свали
от скрупули, калъпи и корист,
заключи между немите хотелски стени
сивите дни на другата орис.

Пристъпи. Ето го Острова:
малкия свят с необходни гори,
райски поляни и езерни тайни,
на бога очите в горещите тропици
и ние - двама самотници – в едемския мир.

Колко е силен и сам нашият „ноев ковчег”!
Без рулеви, без капитан, без машинно дори,
носен поривно, с надути платна,
по върхари и хребети, над света
от дъха топъл и влюбен на две смели сърца.
Де ще стигнем? Де ще опрем?
Стига ни тая илюзия гола,
че в студения свят има къде -
в любовта Арарат да поспрем
и да бъдем свободни!