Feb 4, 2012, 4:51 PM

Арарат

  Poetry » Love
565 0 0

Арарат

Когато идваш на среща,
забрави ролите в делника;
под капаче тури против уроки леща,
дори кафето от нея не пий –
нека в чашата черно да стене.
Не брой стълбите, стъпките,
не ги слушай, че скърцат.
Отложи временно грижите.
Все едно не си същият.

Когато си вече при мен:
съчки за огрев свали
от скрупули, калъпи и корист,
заключи между немите хотелски стени
сивите дни на другата орис.

Пристъпи. Ето го Острова:
малкия свят с необходни гори,
райски поляни и езерни тайни,
на бога очите в горещите тропици
и ние - двама самотници – в едемския мир.

Колко е силен и сам нашият „ноев ковчег”!
Без рулеви, без капитан, без машинно дори,
носен поривно, с надути платна,
по върхари и хребети, над света
от дъха топъл и влюбен на две смели сърца.
Де ще стигнем? Де ще опрем?
Стига ни тая илюзия гола,
че в студения свят има къде -
в любовта Арарат да поспрем
и да бъдем свободни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....