25.03.2008 г., 7:37 ч.

Арбитър 

  Поезия » Любовна
832 0 21

Когато тишината проговори

с един акорд - въздишка на китара...

Когато глухотата ти се моли

да спреш да чуваш моята поквара...

 

Когато ослепееш за словата

в очите хорски, хапещи до кости...

Когато сключиш сделка с Сатаната

за капка грях, открадната през пости...

 

Когато осъзнаеш, че сме тленни

и всеки миг е бонус предпоследен...

Когато от позиция: почтени,

инстинктите ни пратят кода древен...

 

Съдбата ще е нашият арбитър...

Ези - за мен, за теб - турА, разбра ли?

Победата? Естествено - ЕЗИ-та...

С еднакви  две лица е, не позна ли?!

 

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??