Mar 25, 2008, 7:37 AM

Арбитър 

  Poetry » Love
875 0 21

Когато тишината проговори

с един акорд - въздишка на китара...

Когато глухотата ти се моли

да спреш да чуваш моята поквара...

 

Когато ослепееш за словата

в очите хорски, хапещи до кости...

Когато сключиш сделка с Сатаната

за капка грях, открадната през пости...

 

Когато осъзнаеш, че сме тленни

и всеки миг е бонус предпоследен...

Когато от позиция: почтени,

инстинктите ни пратят кода древен...

 

Съдбата ще е нашият арбитър...

Ези - за мен, за теб - турА, разбра ли?

Победата? Естествено - ЕЗИ-та...

С еднакви  две лица е, не позна ли?!

 

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??