Когато тишината проговори
с един акорд - въздишка на китара...
Когато глухотата ти се моли
да спреш да чуваш моята поквара...
Когато ослепееш за словата
в очите хорски, хапещи до кости...
Когато сключиш сделка с Сатаната
за капка грях, открадната през пости...
Когато осъзнаеш, че сме тленни
и всеки миг е бонус предпоследен...
Когато от позиция: почтени,
инстинктите ни пратят кода древен...
Съдбата ще е нашият арбитър...
Ези - за мен, за теб - турА, разбра ли?
Победата? Естествено - ЕЗИ-та...
С еднакви две лица е, не позна ли?!
© Гергана Иванова All rights reserved.
Щастлива съм, че си при нас!
Харесвам стиховете ти!
Поздрав!