15.07.2015 г., 0:02

" Архаично"

812 0 0

Преминах някак бързо през живота,
роди се есен в моята душа,
съдбата подигра се и открадна
божествения дар на любовта.

 

Живях без смисъл и пътека,
лутах се безспир в самота,
прелиствах лист по лист живота,
научих много за света...

 

Дивях се от безброй усмивки,
изкуствено поднесени слова,
търсих истината да намеря,
но намерих само празнота..

 

Безплътни хора без мечти,
обсебени от мисъл за пари,
всичко мигом вледеняват
с по-остри думи от бодли...

 

И казват, че не съм за тоя век,
в който няма истински човек,
да помни смисъла свещен сега
на думи като чест и доброта..

 

Черната умора ме прегръща,
сивее в косите старостта,
не виждам с какво ще изненадам,
изстрадалата в мен душа..

 

Ще тръгна сам към сетна спирка
от пътя към житейското депо.
под ключ, където ще да скрия
всичко дето е било...

 

И сетне в дух ще се превърна,
волен като вятъра в нощта,
страстно ще целуна пак живота,
за да мога да живея и греша...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...