Jul 15, 2015, 12:02 AM

" Архаично" 

  Poetry » Love
441 0 0

Преминах някак бързо през живота,
роди се есен в моята душа,
съдбата подигра се и открадна
божествения дар на любовта.

 

Живях без смисъл и пътека,
лутах се безспир в самота,
прелиствах лист по лист живота,
научих много за света...

 

Дивях се от безброй усмивки,
изкуствено поднесени слова,
търсих истината да намеря,
но намерих само празнота..

 

Безплътни хора без мечти,
обсебени от мисъл за пари,
всичко мигом вледеняват
с по-остри думи от бодли...

 

И казват, че не съм за тоя век,
в който няма истински човек,
да помни смисъла свещен сега
на думи като чест и доброта..

 

Черната умора ме прегръща,
сивее в косите старостта,
не виждам с какво ще изненадам,
изстрадалата в мен душа..

 

Ще тръгна сам към сетна спирка
от пътя към житейското депо.
под ключ, където ще да скрия
всичко дето е било...

 

И сетне в дух ще се превърна,
волен като вятъра в нощта,
страстно ще целуна пак живота,
за да мога да живея и греша...

© Боян Дочев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??