Jul 15, 2015, 12:02 AM

" Архаично"

  Poetry » Love
818 0 0

Преминах някак бързо през живота,
роди се есен в моята душа,
съдбата подигра се и открадна
божествения дар на любовта.

 

Живях без смисъл и пътека,
лутах се безспир в самота,
прелиствах лист по лист живота,
научих много за света...

 

Дивях се от безброй усмивки,
изкуствено поднесени слова,
търсих истината да намеря,
но намерих само празнота..

 

Безплътни хора без мечти,
обсебени от мисъл за пари,
всичко мигом вледеняват
с по-остри думи от бодли...

 

И казват, че не съм за тоя век,
в който няма истински човек,
да помни смисъла свещен сега
на думи като чест и доброта..

 

Черната умора ме прегръща,
сивее в косите старостта,
не виждам с какво ще изненадам,
изстрадалата в мен душа..

 

Ще тръгна сам към сетна спирка
от пътя към житейското депо.
под ключ, където ще да скрия
всичко дето е било...

 

И сетне в дух ще се превърна,
волен като вятъра в нощта,
страстно ще целуна пак живота,
за да мога да живея и греша...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боян Дочев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...