Крилата си велики щом разпери,
силата му чиста се показва.
Бори се с крадци и мародери,
защо избран е пак доказва.

Пътя на хората гради,
истината дълбоко пази,
спомня живота си преди,
и в свещения си меч тъмнината гази.

Случи ли се обаче чуждото да пожелае,
може всичко в ярост да загуби.
За туй че в истинската същност той нехае,
крилата и бронята свещени в ада ще погуби.

Трябват тогава хиляди години,
години на лишения и добрини,
време в което всички хора ще са с него,
единни както в хиляди мечти.

Щом Архангелът до края стигне,
отново ще почука на Свещената врата.
Ще явяват се свещените му артефакти,
ще готов е вече за идната война.