Jun 21, 2018, 8:42 AM

Архангел

  Poetry
786 1 0

Крилата си велики щом разпери,
силата му чиста се показва.
Бори се с крадци и мародери,
защо избран е пак доказва.

 

Пътя на хората гради,
истината дълбоко пази,
спомня живота си преди,
и в свещения си меч тъмнината гази.

 

Случи ли се обаче чуждото да пожелае,
може всичко в ярост да загуби.
За туй че в истинската същност той нехае,
крилата и бронята свещени в ада ще погуби.

 

Трябват тогава хиляди години,
години на лишения и добрини,
време в което всички хора ще са с него,
единни както в хиляди мечти.

 

Щом Архангелът до края стигне,
отново ще почука на Свещената врата.
Ще явяват се свещените му артефакти,
ще готов е вече за идната война.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Сираков All rights reserved.

Силата на фантазията, към един сакрален образ.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...