3.11.2011 г., 6:38 ч.

Архангелова задушница 

  Поезия » Философска
2363 4 21

Могила до могила, кръст до кръст.
Брадясали и безпосочни друми.
Тук ехото кръжи околовръст,
готово да плячкоса всяка дума.

 

Но думи няма – само имена,
на мъртвите, които съм обичал.
Без горест и без намек за вина
сто гарвана заупокойно сричат –

 

молитва ли, или пък благослов.
Фалшив е хорът им и грачи всуе,
щом няма кой под ниския покров
безчувствената проповед да чуе.

 

Едва мъждука тлеещата свещ,
преливам гроба, виното попива
подобно кръв – къде да побереш
тъгата… Господи, уж  милостиво

 

си отредил във някой следващ свят
духът да се завърне в свойто тяло.
Но надали тогава, Отче свят,
душата ми все още ще е цяла.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??