Архангелова задушница
Могила до могила, кръст до кръст.
Брадясали и безпосочни друми.
Тук ехото кръжи околовръст,
готово да плячкоса всяка дума.
Но думи няма – само имена,
на мъртвите, които съм обичал.
Без горест и без намек за вина
сто гарвана заупокойно сричат –
молитва ли, или пък благослов.
Фалшив е хорът им и грачи всуе,
щом няма кой под ниския покров
безчувствената проповед да чуе.
Едва мъждука тлеещата свещ,
преливам гроба, виното попива
подобно кръв – къде да побереш
тъгата… Господи, уж милостиво
си отредил във някой следващ свят
духът да се завърне в свойто тяло.
Но надали тогава, Отче свят,
душата ми все още ще е цяла.
© Владимир Виденов All rights reserved.
