6.04.2011 г., 13:27

Аржентински танга

898 0 0

Аржентински танга

 

Това е мъжки танц. Образно казано, е  водене и следване.

Всяка стъпка и движение идва от мъжа. 

Дамата се оставя в ръцете му.

 

 

1.

 

Обичам те,

както наистина трябва да се прави това -

безнадеждно, но красиво -

като цъфнал кестен през октомври.

 

Обичам те наистина,

както трябва да се прави това -

далечно, но напълно ясно -

като вечерница призори.

 

Обичам те наистина

по най-правилния начин -

безпътно, но смело -

като конски тропот привечер.

 

Обичам те, наистина,

безумно, но упорито връхлитащо -

като януарски вълни във брега...

 

2.

 

Тук и сега

ще танцувам,

напук на смъртта.

Тук и сега

ще напиша стих,

напук на реалността.

Тук и сега

ще обичам,

напук на безразличието.

 

Тук и сега

ще съм много, много красива.

Точно такава,

каквато ме виждаш

нощем в небето си,

напълно единствена,

свръхнова

и

родена от майка си.

 

 

 

3.

 

Ти си непозната, страстна песен,

която чувам за първи път.

 

Ти си забравената ми огромна сила

да създавам.

 

Ти си утехата,

която даже не сънувам.

 

Ти си новият аромат

на мускус и сласт по тялото ми.

 

Ти си огледалото,

в което, като се поглеждам,

ставам все по-хубава.

 

Ти си паралелна реалност,

с която не се срещнах,

 

но вече знам, че я има.

 

 

4.

 

Ако беше музика,

щях да те слушам само в понеделник,

за да понеса по-леко оставащите делници.

 

Ако беше книга,

щях да те купя и дълго да не те чета,

за да останат между кориците,

по-дълго чувствата нови.

 

Ако беше сутрин,

нямаше да сънувам нощем в цветове,

за да се събуждам призори

в теб светла и прозрачна.

 

Ако беше кръстопът,

щях да спра там,

за да мога, като тръгна

в коя да е посока,

по всяка моя стъпка

да има спомен за теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...