Аржентински танга

Това е мъжки танц. Образно казано, е  водене и следване.

Всяка стъпка и движение идва от мъжа. 

Дамата се оставя в ръцете му.

1.

Обичам те,

както наистина трябва да се прави това -

безнадеждно, но красиво -

като цъфнал кестен през октомври.

Обичам те наистина,

както трябва да се прави това -

далечно, но напълно ясно -

като вечерница призори.

Обичам те наистина

по най-правилния начин -

безпътно, но смело -

като конски тропот привечер.

Обичам те, наистина,

безумно, но упорито връхлитащо -

като януарски вълни във брега...

2.

Тук и сега

ще танцувам,

напук на смъртта.

Тук и сега

ще напиша стих,

напук на реалността.

Тук и сега

ще обичам,

напук на безразличието.

Тук и сега

ще съм много, много красива.

Точно такава,

каквато ме виждаш

нощем в небето си,

напълно единствена,

свръхнова

и

родена от майка си.

3.

Ти си непозната, страстна песен,

която чувам за първи път.

Ти си забравената ми огромна сила

да създавам.

Ти си утехата,

която даже не сънувам.

Ти си новият аромат

на мускус и сласт по тялото ми.

Ти си огледалото,

в което, като се поглеждам,

ставам все по-хубава.

Ти си паралелна реалност,

с която не се срещнах,

но вече знам, че я има.

4.

Ако беше музика,

щях да те слушам само в понеделник,

за да понеса по-леко оставащите делници.

Ако беше книга,

щях да те купя и дълго да не те чета,

за да останат между кориците,

по-дълго чувствата нови.

Ако беше сутрин,

нямаше да сънувам нощем в цветове,

за да се събуждам призори

в теб светла и прозрачна.

Ако беше кръстопът,

щях да спра там,

за да мога, като тръгна

в коя да е посока,

по всяка моя стъпка

да има спомен за теб.