Арменската Голгота

(по Андрей Слово)

Паметта е безмълвна и няма,
а в душата ми капе сълза...
В тази война пленници нямаше...
Всъщност няма дори и война...

До бунара подрънквахме менците...
Никой не чу за такъв геноцид,
когато отиваха на Голгота арменците
и всеки втори беше убит...

Как лош може да бъде народът,
нагледно им обясниха...
Милион и кусур неизгодни...
Във Земята попиха...

Не ги скриха на Каликия баирите,
нито Небето, нито горите...
По тяхната земя ги намираха...
Червени им бяха реките...

Тях ги колеха, застрелваха и ругаха...
Някои даже пребиваха с кръст...
Питам се само хора ли бяха,
озверелите за власт и за мъст?!

По полето и в планинските замъци
в Езерум, в Трабзон и във Ван
и тревица не поникна до камъка -
всеки камък с кръв е облян...

Аз не знам... Душата говори...
Нека Времето ги тури на съд!
Само знам, че млъкнат ли хората -
тези камъни ще реват...