Валери_Станков (Валери Станков)
1406 947
7.12.2023 г., 10:04 ч.  

Асансьорна Любов 

  Поезия
175 6 3

АСАНСЬОРНА ЛЮБОВ

 

... между хукнали етажи в някакъв среднощен вход

асансьорът спря да каже: – Свързвам ви за цял живот! –

и тържествено държа ни реч! – с алармения звън,

спяха хората в пижами своя сладък трети сън,

с черни – ледени кепенци! – ни залости утринта –

аз под теб разстлах сетренце, взех молитва да чета,

ти прегърна ме горещо – сякаш ангелче, с крило,

с ножа си човърках нещо в асансьорното табло,

пришълци от небосвода! – литнали из мрака чер,

кротко седнахме на пода, пафкахме тютюна серт,

 

и заспахме най-накрая – две прегърнати деца,

сякаш Бог ни върна в Рая рой изгубени слънца! –

призори дойде техникът: – Хубав ден! – ни пожела,

и: – Горчиво! – ни извика лелка с кофа и метла,

ти едва ли ще си спомниш този мил, висящ момент? –

зейна пропастта огромна не под нас! – от теб до мен,

днес от мен си тъй далече в бездната! – на хвърлей вик,

и сънувам всяка вечер този наш заседнал миг,

колчем вгледам се в небето, и насън благодаря! –

че с едно момиче светло Господ асансьора спря.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??