Асансьорна Любов
АСАНСЬОРНА ЛЮБОВ
... между хукнали етажи в някакъв среднощен вход
асансьорът спря да каже: – Свързвам ви за цял живот! –
и тържествено държа ни реч! – с алармения звън,
спяха хората в пижами своя сладък трети сън,
с черни – ледени кепенци! – ни залости утринта –
аз под теб разстлах сетренце, взех молитва да чета,
ти прегърна ме горещо – сякаш ангелче, с крило,
с ножа си човърках нещо в асансьорното табло,
пришълци от небосвода! – литнали из мрака чер,
кротко седнахме на пода, пафкахме тютюна серт,
и заспахме най-накрая – две прегърнати деца,
сякаш Бог ни върна в Рая рой изгубени слънца! –
призори дойде техникът: – Хубав ден! – ни пожела,
и: – Горчиво! – ни извика лелка с кофа и метла,
ти едва ли ще си спомниш този мил, висящ момент? –
зейна пропастта огромна не под нас! – от теб до мен,
днес от мен си тъй далече в бездната! – на хвърлей вик,
и сънувам всяка вечер този наш заседнал миг,
колчем вгледам се в небето, и насън благодаря! –
че с едно момиче светло Господ асансьора спря.
© Валери Станков All rights reserved.
