14.08.2008 г., 8:05

Астраган

1.1K 0 10

 

Бешмет. Калпак.

В уста кинжал.

Пари за булка

ще натрупа.

В очите бистри

няма жал.

Овца проблея

и два трупа.

Господи Боже,

нямаш срам!

Дере го

още неродено...

Парченце кожа-

астраган,

а пък кинжалът

е във мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей, приятелю, само недоумявам как от този кошмар успя да изваеш такъв прелестен стих!?! Жалко, че не мога да извадя кинжала от сърцето ти... и мен ме боли...
  • Започнах да чета само едно стихче,и се увлякох.
    Чудесно пишеш!Поздравявам те!
  • Много динамичен и емоционален стих!
    Поздравления!
  • Чудесен ритъм! Динамично, страстно, опасно- микс от емоции в стих, казан на един дъх! Беше удоволствие да го преживея, не само да го прочета!
    Поздрави и южни усмивки!
  • Чудно!!! Поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...