14.08.2008 г., 8:05 ч.

Астраган 

  Поезия » Философска
826 0 10

 

Бешмет. Калпак.

В уста кинжал.

Пари за булка

ще натрупа.

В очите бистри

няма жал.

Овца проблея

и два трупа.

Господи Боже,

нямаш срам!

Дере го

още неродено...

Парченце кожа-

астраган,

а пък кинжалът

е във мене.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хей, приятелю, само недоумявам как от този кошмар успя да изваеш такъв прелестен стих!?! Жалко, че не мога да извадя кинжала от сърцето ти... и мен ме боли...
  • Започнах да чета само едно стихче,и се увлякох.
    Чудесно пишеш!Поздравявам те!
  • Много динамичен и емоционален стих!
    Поздравления!
  • Чудесен ритъм! Динамично, страстно, опасно- микс от емоции в стих, казан на един дъх! Беше удоволствие да го преживея, не само да го прочета!
    Поздрави и южни усмивки!
  • Чудно!!! Поздрави!
  • Диво!Агресивно!Първично-страстно!!!И силно,като живота...!!!
    ZEM!!!!!!
  • Безмилостни са хората по някой път.Природата ни е създала като най-съвършенното същество на Земята,но за огромно съжаление съвършенни неща няма,имаме си големи недостатъци.
    Поздрави Зем,че разкриваш част от тях!
  • Тъжно ...
    Просълзяваш.
    Тежко...
    Изваян текст.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Силно и разтърсващо!
  • !!!Харесва ми философията през твоята поетична призма!!!
    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??