Атеистично...
* * *
Ах, колко странно ми се струва,
когато погледът ни към небето литва,
кръстиме се - душата ни робува
на митове във шепот на молитва!...
И молиш се, и чакаш... подаяние,
да падне гръм?!... От ясното небе?!...
Загърбил сили и познание,
на църквата под... златното кубе!...
Оставяш се сред някакви легенди
на милостта на разни... Богове
и себе си усещаш непотребен,
далече от реални светове...
И вярваш, вярваш, че ще ти помогне,
че по-добър животът ти ще стане,
че болката във тебе ще надмогне,
че ще излекува твойте рани?!...
И... странно някак - чувстваш се добре!...
Говорим си сами - душата луда,
преплели двете си ръце,
с вяра във... перфектната заблуда!...
И гледам те, и мисля си, човече,
нима сме толкоз слаби хора?...
Че вярваме в задгробен свят далечен,
неспособни в този да се борим...
Слаби, с недоверие във себе си,
в упование на Божества и... митове,
разшифроваме Библейски ребуси,
превръщаме ги сетне в... хитове!...
И молим се, и гледаме в небето,
шептим молитви във захлас,
прегърнали Библейското либрето,
а... Слепи сме...
За Бога в нас!...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
