* * *
Ах, колко странно ми се струва,
когато погледът ни към небето литва,
кръстиме се - душата ни робува
на митове във шепот на молитва!...
И молиш се, и чакаш... подаяние,
да падне гръм?!... От ясното небе?!...
Загърбил сили и познание,
на църквата под... златното кубе!...
Оставяш се сред някакви легенди
на милостта на разни... Богове
и себе си усещаш непотребен, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up