24.05.2017 г., 16:01

Атентатът в Манчестър

534 0 8

Утро - порастващо в ден!

Вечер - порастваща в нощ!

Буква - порастваща в дума...

Аз - порастващ човек!

:)

Здравей, Свят! :)

Нима ти не порастваш?

Защо изпълнен си със яд?

Защо животът пъстър тъй погазваш?

:(

Прекрасно утро!

Аромат на кръв!

Птици пеят за любов...

А аз дочувам вой от скръб!

:(

Защо? Защо умряха те?

Със музика в ушите!

Какво постигнахте,

като ни разплакахте душите?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжно. Безадресна агресия спрямо непознати хора, които не са ти направили нищо. Нито добро, нито лошо. Няма логично обяснение!
  • Трудно можем да си отговорим. Питаме се кому е нужно всичко това, а отговор така и няма... Поздравления за творбата, Марги!
  • Тъжно и поклон!
  • Много актуален стих.
    Християнски свят
    пак почваш
    с клетвите,молитвите
    но кой ще върне
    на майките убитите?
  • Така е.Нали знаеш, това е сега. Тогава пишех активно за тях, но не поезия и не в този сайт.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...