24 may 2017, 16:01

Атентатът в Манчестър

  Poesía
538 0 8

Утро - порастващо в ден!

Вечер - порастваща в нощ!

Буква - порастваща в дума...

Аз - порастващ човек!

:)

Здравей, Свят! :)

Нима ти не порастваш?

Защо изпълнен си със яд?

Защо животът пъстър тъй погазваш?

:(

Прекрасно утро!

Аромат на кръв!

Птици пеят за любов...

А аз дочувам вой от скръб!

:(

Защо? Защо умряха те?

Със музика в ушите!

Какво постигнахте,

като ни разплакахте душите?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много тъжно. Безадресна агресия спрямо непознати хора, които не са ти направили нищо. Нито добро, нито лошо. Няма логично обяснение!
  • Трудно можем да си отговорим. Питаме се кому е нужно всичко това, а отговор така и няма... Поздравления за творбата, Марги!
  • Тъжно и поклон!
  • Много актуален стих.
    Християнски свят
    пак почваш
    с клетвите,молитвите
    но кой ще върне
    на майките убитите?
  • Така е.Нали знаеш, това е сега. Тогава пишех активно за тях, но не поезия и не в този сайт.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...