Ауу!
Вие ми се!
Много ми се вие...
И то срещу луната!
Но стискам зъби с всички сили,
и си въртя опашката...
Ох, забранете тези новолуния!
(И нощните копнежи!)
Едва си сдържам думите,
и воя си прилежно
затъкнала съм в гърлото,
и даже не скимтя...
Защо го има тъмното,
когато ще мълча?
Ах, колко много ми се вие...
Направо в тихото!
В небето дупка да пробия
и да се срине страховито то,
в накъсаната с нотата ми тишина,
и в моя миг,
по струната на мрака да звуча,
на изначалния език...
Вие ми се! Страшно ми се вие,
но си мълча до дупка...
За вой, ако глава надигна,
ще креснат:
"Млъквай, кучко!"
Много ми се вие...
И то срещу луната!
Но стискам зъби с всички сили,
и си въртя опашката...
Ох, забранете тези новолуния!
(И нощните копнежи!)
Едва си сдържам думите,
и воя си прилежно
затъкнала съм в гърлото,
и даже не скимтя...
Защо го има тъмното,
когато ще мълча?
Ах, колко много ми се вие...
Направо в тихото!
В небето дупка да пробия
и да се срине страховито то,
в накъсаната с нотата ми тишина,
и в моя миг,
по струната на мрака да звуча,
на изначалния език...
Вие ми се! Страшно ми се вие,
но си мълча до дупка...
За вой, ако глава надигна,
ще креснат:
"Млъквай, кучко!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
