30.08.2012 г., 22:09 ч.

Август 

  Поезия
598 1 2

Бездушен, безкраен, безцветен,

изгорен от пресъхнали сълзи,

към края върви си, небрежен,

със стъпки сурови и твърди.

 

Напукани устни се молят за влага,

езици пресъхнали плачат за дъжд,

Септември - спасител - сега наближава,

шумолящ и трептящ в изтощената ръж.

 

И сърцата приличат на спечена кал - 

изгоря даже нежната лятна любов.

Есента сияе от един пиедестал 

и с ръце от звезди обещава живот.

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??