Бездушен, безкраен, безцветен,
изгорен от пресъхнали сълзи,
към края върви си, небрежен,
със стъпки сурови и твърди.
Напукани устни се молят за влага,
езици пресъхнали плачат за дъжд,
Септември - спасител - сега наближава,
шумолящ и трептящ в изтощената ръж.
И сърцата приличат на спечена кал -
изгоря даже нежната лятна любов.
Есента сияе от един пиедестал
и с ръце от звезди обещава живот.