ScarletSun (Мария)
125 49
30 ago 2012, 22:09

Август 

  Poesía
599 1 2

Бездушен, безкраен, безцветен,

изгорен от пресъхнали сълзи,

към края върви си, небрежен,

със стъпки сурови и твърди.

 

Напукани устни се молят за влага,

езици пресъхнали плачат за дъжд,

Септември - спасител - сега наближава,

шумолящ и трептящ в изтощената ръж.

 

И сърцата приличат на спечена кал - 

изгоря даже нежната лятна любов.

Есента сияе от един пиедестал 

и с ръце от звезди обещава живот.

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??