На август последните дни:
в стомаха - тръпки,
земята - смачкана,
във дните - вятър,
жега през нощта...
Тишина.
След нея - стъпки,
на чушки печени
приятен аромат.
Отсреща - планината.
Боже...
На август последните дни
ме карат да искам
да си фрасна главата
в някой уличен стълб!
24 август 2008
4 август 2009
10 август 2009
© Ема Венева Всички права запазени
аз и я фраскам главата още от март, но края на август е пикът.