Aug 4, 2009, 11:27 AM

Август

1.3K 0 5

На август последните дни:
в стомаха - тръпки,
земята - смачкана,
във дните - вятър,
жега през нощта...

Тишина.
След нея - стъпки,
на чушки печени
приятен аромат.
Отсреща - планината.

Боже...
На август последните дни
ме карат да искам
да си фрасна главата
в някой уличен стълб!

24 август 2008
4 август 2009
10 август 2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ема Венева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...