6.02.2025 г., 20:57

Август

320 0 0

 

Горещо е.

Жаркото слънце на

Август.

 

Не говориш.

Аз също.

Няма нужда...

 

Ръцете ти ме държат.

Цял ден.

Цяла вечност.

Сякаш, ако пуснеш,

ще изчезна...

 

Зелените ти очи

гледат часовника.

Не го местим.

Но той се движи.

 

Косата ти ухае на слънце!

 

Ще стана.

Ще тръгна.

Ще ме изпратиш до вратата

С усмивка,

толкова лека,

че боли...

 

Ще вървя по улиците,

 още топъл от теб.

Ще се прибера.

Ще легна.
Ще затворя очи.

И ще бъда там-

отново в Август,

отново до теб.

Но после есен.

После ноември.

Студ.

 

Тишина...

 

И Август,

Август никога не се върна!

 

Остават някои думи.

Недоисказани.

Ненужни.

 

Кажи,

Ти още ли си в този

Август?

Защото мен вече ме

няма...

 

Край

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Filip Atanasov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...