Август

Горещо е.

Жаркото слънце на

Август.

Не говориш.

Аз също.

Няма нужда...

Ръцете ти ме държат.

Цял ден.

Цяла вечност.

Сякаш, ако пуснеш,

ще изчезна...

Зелените ти очи

гледат часовника.

Не го местим.

Но той се движи.

Косата ти ухае на слънце!

Ще стана.

Ще тръгна.

Ще ме изпратиш до вратата

С усмивка,

толкова лека,

че боли...

Ще вървя по улиците,

 още топъл от теб.

Ще се прибера.

Ще легна.
Ще затворя очи.

И ще бъда там-

отново в Август,

отново до теб.

Но после есен.

После ноември.

Студ.

Тишина...

И Август,

Август никога не се върна!

Остават някои думи.

Недоисказани.

Ненужни.

Кажи,

Ти още ли си в този

Август?

Защото мен вече ме

няма...

Край