Авигея
Авигея
Под звуците на старото пиано
едничка мисъл се прокрадна само -
да зарисувам с пръсти силуета на жена
в проблясъка на лунна светлина.
Като зефири прииждаха лъчите,
рисувах плавно очите и косите,
очертавах с нежност ефирното ù тяло,
времето замря!... За миг бе спряло.
Без дъх останах! Сякаш бе магия!
Обърнах се назад да я открия!
Потърсих със ръка дали е там,
защото исках име да ù дам?
В проблясъка на лунна светлина
изплува силуета на жена,
като мираж преминах покрай нея,
прошепнах с устни тихо: ”Авигея...”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аби Даби Всички права запазени
