Авигея
Под звуците на старото пиано
едничка мисъл се прокрадна само -
да зарисувам с пръсти силуета на жена
в проблясъка на лунна светлина.
Като зефири прииждаха лъчите,
рисувах плавно очите и косите,
очертавах с нежност ефирното ù тяло,
времето замря!... За миг бе спряло.
Без дъх останах! Сякаш бе магия!
Обърнах се назад да я открия!
Потърсих със ръка дали е там, ...