Авлигина песен
Над китно село
насред полето.
Сред златни ниви,
дорде погледа стига,
с омайни песни
топли сърцето
ангелогласна авлига.
Рисува гласът и́
чудна картина,
смесила радости
с теглила и тегоба.
И славеят даже
глава склонил е
пред тази дарба,
дарена от Бога.
Изправят снага
морни жетвари.
Овчарят спира,
прегърнал Рогуша.
Глътка водица
глътва дюлгеря.
Омайната песен
на авлигата слушат.
А в нея се росни
китки разменят...
В нея пленява
с хубост Деляна.
Хайдут Никола
води дружина...
Хорà се вият
насред мегдана...
Дорде от песен
сълзят очите,
щом памет къта
авлигината картина,
ще бъде живо
нашето семе
и ще кълни,
за да има род и Родина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събчо Събев Всички права запазени
