Аз съм
неспокойна, сама и жадуваща -
крехка неприкосновеност.
(а ти ме нарече -
"Цвете в икона")
Съдбата ми
не е Голгота, ни Кръст,
а просто - неща от живота.
(а ти ме нарече -
"Дърво над небето").
Не съм учудена
от мъртвите есенни листи...
(тръгна си по"Кръстовден").
Душата причестявам със тъга...
подпис: Маргарита
© Маргарита Василева Всички права запазени