Aug 20, 2008, 10:21 AM

Автобиография

  Poetry
1K 0 23

Аз съм

неспокойна, сама и жадуваща -

крехка неприкосновеност.

(а ти ме нарече -

"Цвете в икона")

Съдбата ми

не е Голгота, ни Кръст,

а просто - неща от живота.

(а ти ме нарече -

"Дърво над небето").

Не съм учудена

от мъртвите есенни листи...

(тръгна си по"Кръстовден").

Душата причестявам със тъга...

 

                                               подпис: Маргарита

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...