Aug 20, 2008, 10:21 AM

Автобиография

  Poetry
1K 0 23

Аз съм

неспокойна, сама и жадуваща -

крехка неприкосновеност.

(а ти ме нарече -

"Цвете в икона")

Съдбата ми

не е Голгота, ни Кръст,

а просто - неща от живота.

(а ти ме нарече -

"Дърво над небето").

Не съм учудена

от мъртвите есенни листи...

(тръгна си по"Кръстовден").

Душата причестявам със тъга...

 

                                               подпис: Маргарита

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...