valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
17.11.2011 г., 20:50 ч.

Автодисекция 

  Поезия
616 0 9

Не съм от тия, дето коленичат

в името на утрешния ден.

Аз комплиментите не ги обичам,

не искам да ги правят и на мен.

 

Сълзите често бликат от очите,

а тялото сърцето ми тресе.

Не премълчавам даже и псувните.

Вярвам силно в двете си ръце.

 

Поезия обичам, но такава,

каквато от душата се роди.

Докосне ли ме, значи заслужава

с приятелите да се сподели.

 

Раним съм като птица в необята

и честичко над спомени летя.

Как искам да играя пак в театър

и да живея в своята страна.

 

От партии намразих цветовете.

Нагълтах се на дим и на лъжа.

Увяхвам, а не мисля, че съм цвете.

Безкрил съм, а се мъча да летя.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.



  • "Поезия обичам, но такава,


    каквато от душата се роди.


    Докосне ли ме, значи заслужава


    с приятелите да се сподели."

    Да определено си заслужава споделянето!Адмирации!
  • "Сълзите често бликат от очите,
    а тялото сърцето ми тресе.
    Не премълчавам даже и псувните.
    Вярвам силно в двете си ръце."
    И аз, като такъв те познавам, Вал!
    Поздрав!
  • Много ми хареса!!!
  • Силно и гневно!
  • Докосна ме! И определено заслужава да се сподели! Поздрав
  • С поздравления!
  • "Увяхвам, а не мисля, че съм цвете.
    Безкрил съм, а се мъча да летя."

    Такива думи не увяхват,
    а летят!!!*
  • Харесва ми!
  • Хареса ми твоята автодисекция!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??